27-годишна жена, която е била малтретирана като бебе, заведе дело срещу Apple, твърдейки, че компанията не е успяла ефективно да предотврати продължаващото разпространение на нейни изображения на насилие в детството. Съдебният иск подчертава продължаващите предизвикателства в начина, по който технологичните компании управляват и докладват CSAM.
Делото, заведено в американския окръжен съд в Северна Калифорния, твърди, че Apple не е внедрила напълно обещания си инструмент за идентифициране и премахване на незаконни изображения. Ищецът, който остава анонимен от съображения за безопасност, твърди, че въпреки разработването на система за сканиране, наречена NeuralHash, Apple се е отказала от технологията, след като е изправена пред критики от експерти по киберсигурност.
Съдебният иск има за цел да представлява потенциално 2680 жертви, като щетите потенциално надхвърлят 1,2 милиарда долара, съобщава The New York Times. Костюмът оспорва подхода на Apple към CSAM, отбелязвайки, че в миналото компанията е отчитала значително по-малко случаи в сравнение с други технологични гиганти като Google и Facebook.
Случаят отразява възникващи правни стратегии, оспорващи отговорността на технологичните компании за генерирано от потребителите съдържание. Скорошни съдебни решения предполагат, че предишните защити съгласно раздел 230 от Закона за благоприличие в комуникациите може да не предоставят пълен имунитет.
Apple твърди, че се е ангажирала да се бори с CSAM, като същевременно защитава поверителността на потребителите. Компанията е въвела инструменти за безопасност като предупреждения за съдържание в своето приложение Messages и методи за докладване на вредни материали.
Правни експерти предполагат, че делото е изправено пред значителни предизвикателства. Риана Пфеферкорн от Станфордския институт за изкуствен интелект, ориентиран към човека, отбеляза, че успешното съдебно преследване може потенциално да повдигне сложни конституционни въпроси относно сканирането на съдържание, наложено от правителството.
Делото произтича от по-широки опасения за това как технологичните платформи обработват чувствително съдържание. От 2009 г., когато Microsoft за първи път разработи PhotoDNA за идентифициране на незаконни изображения, технологичните компании се борят да балансират опасенията за поверителността с усилията за защита на децата.
За ищеца съдебният иск представлява повече от правно предизвикателство – това е изявление за държане на технологичните компании отговорни за защитата на уязвимите лица от продължаваща травма, причинена от постоянното разпространение на злоупотребяващи материали.
Вземете вашият нов смартфон от Moven.bg
